Балони, балони, балони

Лесна за изпълнение е идеята с купуването на много балони с хелий, които просто да ги пуснете  където прецените. В спалнята, всекидневната дори и банята или колата… Не се съмнявайте, че тези няколко балона ще успеят да внесът с пълна силна романтичното усещане и празничната еуфория в този ден.  Много подходящи са и вариантите с включени романтични послания, пожелания дори и вицове. Така, пукайки всеки балон  ще се насладите на още изненади и прекрасни мигове заедно.

 Любовта ми е навсякъде!

В дена на Влюбените може да станете малко по-рано от половинакта си и тайничко да поставите различни предварително закупени малки изненадки на различни места. Тук в действие трябва да влязат и скритите ви актьорски заложби, защото по никакъв начин не трябва да насочвате с поведението си къде са скрити изненадите. При намиране на първата изненада ще е доста весело, при втората още повече. Може да засилите ефекта на изненадата, като постоянно твърдите, че това е последната и така ефекта на изненада и предизвиканите усмивки и шеги при всяка следваща ще е лавинообразен. Изненадките може да са всякакви – дребни аксесоари, малки сърца, сувенирчета и др. Ефектно ще е ако имате време да направите ваш фотоколаж или пък просто поздравителна картичка, но да са във вариант пъзел и отделните му парчетата да са скритите изненади.  Така със сигурност изненадата ви ще е на 100% оригинална!

Измислете си Ритуал на любовта!

Всяка двойка може да си измисли малък „ритуал на любовта”. Този романтиечн празник е идеалното време да направите това заедно. Може да си поставите условията, че може да го прилагате по между си независимо дали в момента сте в добри или не чак толкова добри взаимоотношения. Важното е, чрез него да се показва любовта ви към партньора или показва емоциите ви, когато думите са малко… Такъв ритуал може да бъде погалване по главата по определен начин, лека целувка, конкретни мимики или нещо друго, което е характерно за вас.

Фотоколаж

Това е наистина изненада, която ще накара половинката ви да се „разтопи“ от щастие. Просто принтирайте всякакви ваши снимки, изрежете най-различни елемнти, като смешни физиономии, хванти за ръце, важни моменти и ги подредете. Ако го съчетаете с красива рамка, повярайте, че този колаж ще седи винаги на видно място.

Обиколка по магазините или ваучер

Тази изненада важи с пълна сила колкото за жените, толкова и за мъжете. Всеки мъж може да си избере подарък, било то техника, аксесоар или някоя джаджа, а всяка жена…със сигурност тя вече има списък със „желани“ в главата си. Може да прибегнете и към вариант с условие към ваучера – това което ще си купите да може да се ползва и от двамата. Или просто измъкнете половинката си и обоколете любимите си магазини. Идеята е да го направите заедно.

Персонален подарък

Тази изненада е много лична и със сигурност трябва да отделите малко време за подготовката й. Вариантите са разнообразни, но всички са свързани с изобразяването или гравирането на емоционално свързани неща само между вас и вашия партньор. Гравирайте някаво послание или различни думи които значат много,  сложите нейна/негова снимка или просто изпишете„Обичам те!” върху бижу, медальон, часовник или нещо което е скъпо за нея или него. Това ще превърне обикновената вещ в нещо безценно, а спомена за този романтичен момент ще е запечатан завинаги.

Това бяха нашите предложенията за изненади. Намерихте ли подходящата за вас? Ако имате по-добри идеи – споделете!  И ако въпреки всичко не успеете с изненадите или просто не сте техен привърженик може да кажете просто още един път  на вашата половинка „Обичам те“!

Преди доста време имах честта да прекарам известно време в Монреал и Торонто и бях страхотно впечатлен.  В един от първите постове разказах за неповторимият водопад Ниагара, сега е време за Торонто – център на Онтарио и столица на Канада.

Посещението ми беше кратко, но наситено с много преживявания. Бях разколебан кой град ми харесва повече – Монреал или Торонто. Всеки от тях има своят чар. Това, с което ме плени Торонто ще разберете долу.

Градът е голям, но в същото време малък. Нов, но изпъстрен с доста история и то интересна. За разлика от повечето градове в Северна Америка е някак по-човечен, не толкова притенциозен, по благ.

Историята на града започва някъде около 1700 година и тясно свързана с развитието на търговското му пристанище. Ако искате да се потопите в миналото на града задължително се отбийте в Pioneer Village и Old Fort York. В сградите от ранните периоди на развитие на града има преплетени много архитектурни стилове – ще видите елементи от нормандския, готическия и романтичния. Типичен пример за това е Casa Loma, емблематична за всеки торонтчанин сграда, построена в началото на 20 век.

Торонто може да се похвали с най-дългата улица в света – Young Street, около която се нижат квартали запазили своят облик през годините. Улицата тръгва от брега на езеро Онтарио и се точи на север чак до река Рейни.

Няма как да не забележите Си Ет Тауър, която се извисява на 553 метра и до 2007 г. е най-високата кула в света. Тръпки те побиват когато погледнеш от върха през стъкления под, чувството е неописуемо. Имах щастието да съм в ресторанта, разположен на върха на кулата привечер, откъдето се открива невероятна гледка съм езеро Онтарио и града.

Заблежителен е и площадът пред кметството на града. Той е образ на старото и новото. В единият край е разположена сградата на старото кметство, а в другата – новата, която много наподобява разтворена книга. На площада доста често се провеждат културни мероприятия. Може да се разходите и сред малкото фонтани. Доста освежаващо действат, особено през горещото и влажно лято.

Ако имате повече време, може да се разходите из индийския, китайския, гръцкия и италианския квартал. Аз нямах възможност да ги посетя, но казват че си заслужава.

Ако не разполагате с много време препоръчвам да направите един от туровете с автобуси с отворени тавани. Разходката е приятна и минава през повечето забележителности на града.

Иска ми се да имам възможност отново да посетя Торонто. Има особен дух в града, който страшно много ми хареса.

Още малко снимки от Торонто може да разгледате тук.

Първите истински заселници в района на Чифлик били прокудените от кърджалиите българи от Западните покрайнини. Следват преселения на родове от Етрополе, Охрид, Троян и Ловеч.

През епохата на Възраждането, когато балканджиите започнали все по-често да вдигат глава, да образоват децата си и да въжделеят свобода на отечеството си, Чифлик се свързва с няколко значителни за историческата памет събития. През 1867 година оттук минала четата на Панайот Хитов, чийто знаменосец бил Левски. По-късно, по време на Априлската епопея, тук се укрива група от четирима оцелели въстанници. Води ги Тодор Каблешков – ръководител на въстанието в Копривщица. Затова и всяка година през юни в село Чифлик се провеждат Каблешковите тържества.

Днес съществуват поне три причини да посетите Чифлик. Първата е съчетанието на уникални климатични и природни дадености, сред които е и горещ минерален извор. Втората – възможността за високопланински туризъм и третата – историческите забележителности, които чифличани пазят и тачат.

В Чифлик въздухът е запазил кристална чистота, климатът е мек. Селото осигурява възможности за походи по склоновете на Балкана с извисилите се Козя стена, Кучето и Ушите.

Минералният извор е открит през 1972 година в местността „Стругът”. Водата от него блика с температура 52 градуса по Целзии. Затова и в последните години тук са построени и обновени много хотели и почивни домове. Курортното селище придобива голяма популярност, а гледката на хора, наслаждаващи се на топлите минерални води през зимата, не е необичайна. Има плувен басейн с олимпийски размери, а и няколко по-малки. Те предлагат условия за физиотерапия и балнеолечение.

След курортната част на Чифлик в продължение на няколко километра има черен път, който ще ви отведе при границата на Националния парк „Централен Балкан”. Там се намира и хижа „Хайдушка песен”. Малко встрани от пътеката, изправен на стръмна поляна сред гората е първият паметник, посветен на Тодор Каблешков и неговите другари, заловени при Рогачева река. До хижа „Хайдушка песен” днес е скътан красиво изграден и изписан мъничък параклис. Той носи името на Свети Георги, покровител на пастирите и стадата, които преди столетие тръгвали от тук към богатата паша на планината. Ако сте любители на планинските преходи това, е една от изходните точки за изкачване във високата част на Троянско-Калоферската Стара планина. От хижа „Хайдушка песен” започват няколко маркирани туристически пътеки към хижите „Козя стена” и „Ехо” и към хижа „Васильов”.

Има още причини поради които да посещавате това прекрасно кътче. Ще ни споделите ли каква е вашата?

Автор: Стоян Радулов Снимки: see.bg и Телевизия Туризъм

Според автори от античния период скалният град Перперикон е посещаван от личности като Александър Велики и Гай Октавии – бащата на първия римски император Октавиан Август. Те идвали при жрицата, която според Херодот била не по-малко велика от Пития в Делфи. Комплексът на Перперикон включва дворец-светилище от V-ІV-ти век преди Христа, укрепена крепост, храм-прорицалище, средновековни постройки и църкви. През Средновековието се превръща в една от най-големите родопски крепости.

От антични времена са и скалните изсичания на местността Татул до едноименното село в района на Момчилград. Най-интересните тук са езическите тракийски светилища, жертвеници и гробници. Видният български археолог Иван Венедиков предполага, че култът на това място в тракийски времена е бил посветен на Орфей. В писмените извори липсват каквито и да било сведения за тази малка крепост-убежище. Най-вероятно тя е просъществувала до падането на България под османско владичество, когато е била разрушена от нашествениците и потънала в забрава.

Историческият музей в Кърджали се намира в една от впечатляващите сгради на града. Построена е в началото на ХХ-ти век по проект на руски архитект за нуждите на местното мюсюлманско училище – медресе. Днес е обявена за паметник на културата. В музея са изложени богати археологически и етнографски колекции от ІV-то хилядолетие преди новата ера до наши дни. В него са и събраните при проучванията на близките крепости Перперикон и Татул артефакти.

Самият град Кърджали е разположен в сърцето на Източните Родопи, по двата бряга на пълноводната българска река Арда, на 260 километра от София. В него се смесват бита и религиозните обичаи на двата най-големи етноса в страната – българският и турският. Сред модерните новопостроени сгради и улици се издигат минарета на стари джамии и православни храмове.

Регион: Кърджали, Родопи

Текст: Стоян Радулов

Зоната на фестивала включва: градинката зад Руската църква, храм „Свети Николай Чудотворец” и Домът на Москва.

Алеите зад Руската църква за три дни ще се преобразят в „Стъргалото”. Писаните си кепенци ще отворят различни дюкяни – за хляб, лакомства, дантели, бижута и шапки. Стар кафеджия бавно ще вари кафе на пясък, ваксаджията ще търка пантофи, фотографът ще прави семейни снимки с автентичен фотоапарт с триножник, а от градинската беседка Оркестърът празнично ще свири популярни валсове и танго.

В различни часове на деня на „Стъргалото” ще се разиграват отворени представления като: сутрешна раздумка на кафе и бяло сладко, на която ще се огласят стари и нови клюки от политическия и любовния живот на града; концерт на стари градски песни; открити музикални сцени за виенски валс и танго, модно ревю на старинни облекла; ретро-дефиле с доброволци, облечени с тоалети и аксесоари от личен архив, което ще завърши с официално връчване на първата титла Мис и Мистър Ретро София.

На 17 септември, точно в Деня на София в храма „Свети Николай Чудотворец” ще се извърши бракосъчетание, подготвено по всички светски правила, диктували сватбения ритуал сред столичния хайлайф преди сто години.

В дните на фестивала ще се организират и литературни салони, лекции и изложби, пряко свързани с живота и градоустройството на стара София, ще се правят прожекции на нямо кино, а вечерите ще бъдат тематично и музикално посветени на ретро атмосферата от началото на миналия век.

Едва ли има друг български град по поречието на Дунав, чиято съдба да е толкова свързана с реката. В Тутракан риболовът е основен поминък още от най-древни времена, а в края на ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век градът се утвърждава като средище на дунавския риболов.

Днес риболовният поминък е запазен, макар и в по-малък мащаб, в Рибарската махала – естествено обособило се рибарско селище, което съхранява и автентични къщи от ХХ-ти век.

Експозицията на музея на дунавския риболов и лодкостроене, подредена в седем зали, е разположена в сграда – паметник на културата от началото на ХХ-ти век.

В хронологическа последователност са представени оригинални риболовни уреди от древността и съвременни съоръжения. Фотоси и графики обясняват начина на риболов в селищата по Долния Дунав. Добива се представа за обществената организация на риболовците, вътрешната уредба на жилищата, културните им потребности. Място е отделено и за лодкостроенето, което се развива в този край още от римско време.

Музеят на дунавския риболов и лодкостроенето е част и от движението 100 национални туристически обекта, в чийто списък е поставен под № 53.

Адрес на Музей на дунавския риболов и лодкостроене: Град Тутракан, пл. „Суворов” № 1

Работно време: 08:00 ч. – 17:00 ч.

Почивни дни: събота и неделя

Представители на Италия, Шотландия,  Румъния, Мароко и Япония ще демонстрират пред българската аудитория традиционни за тяхната страна занаяти като: дърворезбарство, тъкачество, изработване на плетива от растителни материали/царевична шума, листа от палма и лико/, традиционно плетене на вълнени изделия, демонстрации на традиционно японско изкуство- оригами, изписване на японска писменост, изработване на икони върху стъкло и др.

По традиция в панаирните дни ще се демонстрират традиционни трудови дейности като: плетене на кошове, панери и кошници, плетене с царевична шума , пушене и печене на сливи, както и боядисване на вълнена прежда с естествени багрила.
Темата на традиционното за панаира майсторско състезание тази година е „Гайтанджийство”/ работа с гайтан/, което ще започне от 02 септември в 12, 30 часа в къщи от чаршията при АЕК „Етър”. В рамките на четири дни  шестима майстори  от цялата страна ще покажат какво умеят пред жури с председател Величка Георгиева, член на Управителния съвет на Задругата на майсторите на народните и художествени занаяти /ЗНМХЗ/.

На специално организираната „Вечер на майстора” ще бъде обявен и победителят в състезанието, който ще бъде награден с голямата награда – “Сребърна хлопка”. Най- добрият от всички състезавали се майстори ще получи почетен диплом, парична награда и право на изложба- базар през месец септември 2012г.  в изложбената зала на  АЕК “Етър”.
Съпътстващо мероприятие от Международния панаир е Седмата международна научна конференция „Народните занаяти- минало, настояще, бъдеще”, която ще се проведе на два дни /2 и 3 септември 2011г./. В нея над четиридесет специалисти от България  и чужбина ще вземат участие със своите научни съобщения.  По време на научната конференция ще бъде презентиран и най- новият, VI том,  на книгата „Народните занаяти- минало, настояще, бъдеще” от миналогодишната конференцията.

На 3 септември 2011г. от 11. 30 часа в голямата изложбена зала на музея ще се състои официалното откриване на изложбата -базар на Жулиета Георгиева, от гр. Пловдив- победител в миналогодишното майсторско състезание „Плетене с царевична шума”.
Дните на Панаира ще бъдат „изпъстрени” с богата фолклорна програма, която ще представя различни песни от тракийска фолклорна област, пиринския край и родопска фолклорна област за финал. Началото на фолклорната програма ще се постави  на 04 септември 2011 от 11, 30 часа, когато ще се състои и самото официалното откриване на мероприятието.

Участниците и гостите на Панаира ще имат възможността да присъстват на изпълненията на световно известните „Бански старчета”, емблематичните смолянски „100-те каба гайди”,  мъжка певческа група „Голешовски фантове” и фолклорните  ансамбли „Загоре”- гр. Стара Загора и ансамбъл „Слънчев бряг”- гр. Несебър, както и много индивидуални изпълнители на народни песни и танци. Любопитното е, че ще има участник от Шотландия, който ще изпълни пред публиката на музея традиционни фолклорни мелодии.

Уебсайт на панаира: http://www.etar-fair.org/

Имайте предвид, че паркът е по-стар от курорта. Обявен е за защитена територия още през 1943 г. И е разположен успоредно на морския бряг върху площ от 1320 ха. Дървесната растителност покрива 90% от площта на парка. В доловете, където се задържа вода през лятото, типичните за региона широколистни гори отстъпват място на гори от лонгозен тип. По стръмните каменисти склонове в североизточната част на парка се срещат храсталаци от топлолюбиви видове. Горските масиви на природния парк следват крайбрежната линия, обграждат курортния комплекс “Златни пясъци” и в южната си част се свързват с венец от курортните гори на град Варна. Територията на парка е заета от естествени широколистни гори, съставени от дъбовете: цер, благун, космът дъб, и келяв габър. Под защита са още 20 редки и застрашени от изчезване растителни вида, 70 вида птици и 25 вида бозайници. Паркът е разположен на миграционния път на птиците Via pontica. В югозападната част на парк “Златни пясъци” се намира и световноизвестният Аладжа манастир – средновековна скална обител от  ХІІІ-ХІV век, която с разположените в непосредствена близост Катакомби образува исторически комплекс.

На територията на парка са разработени пет туристически маршрута, които представят биологичното и ландшафтно разнообразие, както и други три специализирани маршрута. По протежение на маршрутите има оформени кътове за отдих – навеси, беседки с пейки, маси и огнища в близост до старинни чешми. Погледни места разкриват живописни панорамни гледки към морето, парка и курортния комплекс.

Посетителският и информационен център на парк “Златни пясъци” предлага водачество по маршрутите, тематични лекции и беседи и аудио-визуално представяне на защитени територии, алтернативни форми на туризъм, възможности за организиране на семинари, срещи и конференции.

Текст Стоян Радулов, снимки в галерията Николай Василев

Природният прак „Русенски Лом” е един от единадесетте природни парка в България, и единственият, обхващащ поречието на няколко реки – в случая река Русенски Лом и нейните притоци. Намира се недалеч от Русе, където е административната централа на парка. Обявен е за защитена територия през 1970 година. Днес природният парк е странна и впечатляваща смесица от пещери и скални образувания, исторически паметници и зони с богато видово разнообразие. Тук е втората по дължина пещерна система у нас – пещерата „Орлова чука”. В историческата зона на Русенски Лом се намират Ивановските скални църкви – един от обектите на ЮНЕСКО в България, действащият Басарбовски скален манастир, както и средновековният гардЧервен – днес изнесена експозиция на Регионалния исторически музей в Русе.

За да практикувате спускане с кану в Поломието, изходната точка е село Червен. Приключението по реката започва от старата воденица близо до стария град, която е превърната в база за водния маршрут. Укротяването на канутата не е лесна работа, въпреки не толкова бързото течение на реката, затова тук се извършва обучение на екипажа от опитни водачи. Прави се малка тренировка по гребане преди да се спуснете по реката. По избрания маршрут няма опасни бързеи и падове. Спускането с триместно кану по криволичещата сред високите скални отвеси река е невероятно преживяване. Първата спирка по маршрута се намира след с. Кошов. Тук на левия бряг на реката, е изграден пункт за наблюдение на птиците, а отсреща, върху скалите, е площадката за подхранване на мършоядните птици. Крайната спирка на  водното приключение е местността Грамовец. Тук, високо в скалите, е разположен манастир, който можете да посетите, но преди това ви очаква освежаваща напитка под специално построения навес с огнище. Това не е последната изненада за деня, очаква ви посещение на Ивановските скални църкви – обект включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. В тези скални храмове са запазени стенописи от личните зографи на българските царе от периода ХII-XIVв.

Текст Стоян Радулов, снимки в галерията Николай Василев и Природен парк „Русески Лом”

Река Велека тръгва от карстов извор в Турция, но решава да тече през България . В реката има над 30 вида сладководни риби, най-много кефал, но и защитените змиорка и див шаран. Растения с особено значение за района на река Велека са защитените водни лилии и блатно кокиче. По бреговете на реката се срещат още елша и бамбук.

В поречието на Велека се намират резерватите „Силкосия” и „Узунбоджак”. Достигайки плажа на Синеморец, реката образува красива лагуна и се просмуква към морето под пясъчна коса. На устието се предлагат разходки по реката с лодки.

Тук природата е съхранила своята красота и уникален ландшафт. Реката придава приказен вид на околността, а рибари-любители на екзотиката тук намират тишина и спокойствие. Зелени гори, достигащи до самия бряг, тъмни скали с причудливи форми, изваяни от природата и златисти пясъци… Който е посетил това чудно кътче на нашата Родина, не може да не оцени красотата на природата и богатите и разнообразни възможности за любителите на туризма във всичките му форми.

Самото село Синеморец е най-южната населена точка на Българското Черноморие. Намира се на 20 км от град Царево, разположено е върху полуостров до устието на Велека. От него тръгва и екопътека „Велека”, която достига по поречието на реката до село Бродилово – едно от нестинарските села в Странджа.

На 15 километра южно оттук е устието на още една река – Резовска, по талвега на която преминава държавната ни граница с Турция. Резово е и най-югоизточното селище на страната.