Париж

За мен Париж е градът на градовете. Поне тези, които съм посетил. А те не са малко. Нека започнем с малко Париж….

Историята на Париж е дълга и вълнуваща, но за нея може да прочетете тук. Париж е повече от история, той е настояще, жив организъм, средище на модата и културата. Много европейски, но повече френски. По един очарователен и неразбираем за неговорящите френски начин.

За да опознаеш Париж ти трябва време. Ден или два са необходими само да Лувъра, а Париж има да преложи много, много повече. Аз имах възможност да се скитам из града цели 10 дни. Ето, част от нещата, които видях:

Нотър Дам и Латинския квартал

Умишлено не започвам с Айфиловата кула – безспорна емблема на града. Нотър Дам (или както е известна Парижката Света Богородица) от векове е център на събитията във вековния град – коронацията на Наполеон, средновековни екзекуции, метежи и весели празници. Катедралата е разположена на малкия остров Сите насред река Сена.

Катедралата, чийто строеж е започнат някъде през 12 век е брилянтен пример за готическа архитектура. Трите главни порти на централната фасада разказват библейски сюжети и вероятно са служили да всяват респект и да образоват парижани. Както повечето католически църкви, интериора е разделен на главен салон и множество малки параклиси, които обграждат основната зала на църквата. В Съкровищницата са изложени религиозни реликви – части от Христовия кръст, Венецът от тръни и пъстри, пребогато украсени църковни одежди.

Особено важна част от посещението на всеки турист е изкачването по високата над 80 метра камбанария. За това удоволствие се плаща и ако имате късмет (като мен) може да чакате и по-малко от час. В уличката, където се вие опашката предвидливо са наредени магазини за сувенири и всякакви дрънкулки. Не купувайте оттам, защото е доста скъпо. Заслужава си да пробвате обаче сладоледа, който се продава в едно две магазинчета.

Изкачването на кулата е много социално преживяване – налага се да се разминавате с катерещите се с различно темпо туристи. Усилието си заслужава, защото от площадката на върха на кулата се разкрива невероятна гледка във всички посоки. Моето изкачване беше съпроводено с лек дъждец, който изчисти въздуха и разкри невероятна панорама на Париж. Горе е ветровито, но това не попречи да прекарам повече от час, правейки снимки и говорейки с различни приятни хора, които на покрива на църквата се чувстват много по-освободени, отколкото долу на опашката. Горгоните – страховити създания накацали по фасадата на кулата са много подходящи за снимане, но всяват някаква злокоба и лично мене ме респектираха достатъчно, че чак почувствах средновековната строгост на сградата, която отдолу изглежда невероятно грациозна и приветлива за окото.

Много полезна и изчерпателна информация за Нотър Дам може да намерите в сайта на катедралата – може би най-добрия църковен сайт, който съм виждал някога.

Точно зад катедралата се намира Мемориалът на жертвите на депортирането – хилядите евреи, които са депортирани от Париж в периода 1941 – 1944 от режима на Хитлер.

След близо тричасовата обиколка и запознаване със всеки детайл на катедралата и кратка почивка в градинката в задната й част, се озовах в Латинския квартал – една неповторима смесица от ново и старо, класика и арт. Тук от векове са живеели студенти, и това определено се е отразило на квартала, придавайки му малко строга академичност, но и някак гуляйско настроение – типично за студентите, навсякъде!

Не мога да пропусна да спомена посещението на една невероятно красива църква, която на пръв поглед няма да видите, защото е скрита за зад масивната и също толкова впечатляваща Консиржери (Consiergerie) – Съдебната палата. Църквата се нарича Сен Шапел (Sainte Shapelle) и е построена в готически стил с най-невероятните цветни витражи, които някога съм виджал. Толкова много хора чакаха да влязат, че почти се бях отказал и след 2 часа на опашката пред мен се откри неземна красота. Вероятно за преживяването послужи и следобедното слънце, което ненатрапчиво минаваше през величествените витражи и пръскаше мека цветна светлина в просторния, висок корпус на църквата. Величествени 20 минути, в които ми се прииска да видя на живо функционираща в целия й блясък тази забележителна църква.

Обратно към Латинския квартал. Лутане из малките тесни улички, пълни с магазини за сувенири и малки ресторантчета предлагащи храна от всяко кътче на света. Туристи, много туристи…. Почти случайно попаднах на Музеят на средните векове (Musée National du Moyen Age)  - изключително интересно местенце, с много приятни изложбени зали. Вътре репетираха за някакъв концерт и свиреха средновековна музика, която добави към чара и атмосферата. Между другото сградата на музея е единствената запазена до наши дни готическа жилищна сграда в Париж.

Бастилията и Маре

Изключително изискан и бохемски квартал. Всяка сграда има своята собствена осанка и горда история. Тук живее аристокрацията на Париж.

Една от забележителните сгради тук е Отел дьо Вил (Hôtel de Ville) – помещаваща кметството на Париж, но също служи и за големи приеми, защото сградата отвън и отвътре е изключително представителна. На площада до Кметството имаше много интерсна изложба – кътове и предмети, направени от растения. Те някак контрастираха със своята простота и натуралност със строгата, величествена осанка на Отел дьо Вил.

Следва приятна разходка по Рю дьо Риволи (Rue de Revoli), изпъстрена с магазини и ресторантчета. Доста се поразходих докато намерих това, което търсех – Музеят на Пикасо. Сградата не е нищо особено, но изложбата си заслужава определено. Наоколо има приятни ресторантчета, в които може да хапнете на прилични цени, при това да ви обслужат изискано, по френски. Само да отбележа, че обслужването във Франция не е това, което съм си представял. Явно съм разглезен от бързата реакция на сервитьорите в България. Във Франция не е така. Учтиви са, но това не ги прави бързи, напротив. На няколко пъти не изтърпях мудното обслужване и сменях ресторантите. Особено ако разберат, че сте туристи, не си дават много, много зор – какво пък, ти си там за ден, два, ако не ти други ще дойдат. Тази малка особеност не развали приятното изживяване да поръчам нещо, което не знам точно какво е и в последствие да ми донесат две топки сурова кайма – срещу скромната сметка от 40 евро. Париж!

Бастилията я няма! На нейно място Митеран е построил отвратителна по моя еститичен вкус сграда – Операта на Бастилията. От известния затвор е останала само една възпоменателна колона – Юлската колона, която сега гордо стърчи в средата на площада на Бастилията.

Умората някак не се усеща, защото вниманието ти постоянно бива привлечено от нещо ново, интересно. Изумен съм колко красиви са сградите в този град. Понякога ти се струва че са еднакви, но винаги намираш малък елемент, който отличава сградата от останалите наоколо. Неусетно минават часовете, и идва време за вечеря – рибни ресторанти на една малко уличка до халите…. но за това ще разкажа в следващ пост. Следва продължение….

В страницата Моята ваканция съм поставил още снимки от Париж – разгледайте и добавете вашите.

Описаните места в google maps

Още малко снимки: